ГЛАВА ПЪРВА. - Рефинансиране на кредита

1.5. Рефинансиране на кредита
Рефинансирането е възможност за намаляване вноските, лихвата, срока и условията на погасявания кредит. Банковите пазари са сфера на постоянно променящи се лихвени проценти, срокове, такси и други условия обвързани с много и различни финансово-икономически и пазарни промени. Един ипотечен кредит е обвързан с дългосрочно задължение обикновено от порядъка на 15, 20 или 30 години. За този голям период от време на банковите пазара могат да настъпят сериозни промени свързани с условията по кредитирането и най вече лихвения процент. В случай че лихвеният процент се повишава с времето, кредитополучателя може да е доволен от лихвеният процент на който се обслужва кредитът му в момента. Рефинансирането е решение при другият случай – когато лихвените проценти намаляват и конкуренцията между кредитните институции се засилва. Чрез рационално и добре обмислено рефинансиране на текущите си финансови задължения, кредитоползвателите могат да упражняват достатъчно ефективен контрол върху тях, и да реализират значително намаление на месечните си разходи. Пример за това е ситуацията с родните банки в периода около 2000-2008 г. – тогава лихвените нива за ипотечни кредити бяха около 16-18%, докато в момента лихвеният процент е под 15%.


Някой от нещата, които се печелят от едно рефинансиране:
•    Намаляване на лихвения процент на кредита, съответно и месечните погасителни вноски;
•    Намаляване срока на изплащане на кредита като размера на месечните вноски остава същият;
•    Намалени такси по обслужване водещи до по-нисък ГПР (Годишен процент на разходите);
•    Възможност за по-висока оценка на имота с който ще се обезпечи кредита;
•    Възможност за рефинансиране на няколко потребителски кредити с един ипотечен с много по-ниски лихвени проценти.
Коментар за оценка на риска при обезпеченията
При първия вариант /ипотека / - с оглед хеджиране на риска за Банката, тя би трябвало да определя по-голям обезпечителен марж, т.е. размерът на кредита да представлява по-малък процент от пазарната стойност на имота или от ликвидационна стойност на имота, която е по-ниската от двете / пазарна и ликвидационна/. С оглед продължаващата стагнация на имотния пазар някои банки изискват от експерт оценителите да се включва и понятието „нетна реализируема стойност”, която да служи за база за определяне обезпечителния марж. Освен това в зависимост от вида на имота, Банката определя и различни обезпечителни маржове.
Втори вариант залог на бъдещи вземания от трудови правоотношения – този риск е доста труден за хеджиране, поради характера на самия залог, и невъзможността Банката да прогнозира едни бъдещи събития. Възможностите за хеджиране по-скоро могат да бъдат следните:
-    размерът на кредита да е обвързан с размера на нетното месечно възнаграждения, което пак не хеджира риска от това конкретния клиент да остане без работа, съответно постъпленията от заплатата да спрат и банката да не може да се удовлетвори от съответното вземане;
-    добре е да се изисква по такъв тип продукти, с такова обезпечение,  поне Записа на заповед с авал от трето платежоспособно лице.
-    изискването за поръчителство / договор за поръчителство от трето лице/ също е начин за хеджиране от този риск, но от др. страна по този начин се обезсмисля идеята за предоставянето на такъв тип кредити, а именно – да се продават по-лесно.
В заключение, можем да кажем, че предоставянето на кредити с такъв тип обезпечение е високо рисково за Банката и е добре такива кредити да се предоставят на определен тип кредитоискатели, така да се каже по-малко рискови от масовия клиент, който влиза в Банката.

Виртуален Офис София

SFbBox by

Последно добавени

Кои са онлайн

В момента има 428  гости и няма потребители и в сайта

© 2016 - 2018 Future Management Group

Контакти

office@bg-trust.com

гр. София, жк. Младост-3,

бул. Александър Малинов ,

"КРИТ"